27 окт. 2011 г., 15:36

* * * 

  Поэзия
1051 0 12
 

Промъквам се

край сивите си спомени.

Прескачам локвите

на настоящето,

а те –

оголени.

Не е победа да премина суха

тази кал

към розовото неизвестно утре.

Победа ще е да остана цяла,

когато

настоящето се срути...

© Ева Корназова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??