Промъквам се
край сивите си спомени.
Прескачам локвите
на настоящето,
а те –
оголени.
Не е победа да премина суха
тази кал
към розовото неизвестно утре.
Победа ще е да остана цяла,
когато
настоящето се срути...
© Ева Корназова Todos los derechos reservados
http://vbox7.com/play:32fce35d3d