Напукана земята стене,
като нестинарка, престъпила
в отвъдното.
Пресъхналите буци пръст
отварят рани
от безмилост.
Сетива се лутат в
тъмната безгрижност.
Очи в бодлива тел.
Изтръпнали ръцете ровят
вкаменени буци.
Там някъде нечуто ехо
повтаря -
не сме от пръст.
И после пак, и пак...
© Атанас Ганев Все права защищены