Напукана земята стене,
като нестинарка, престъпила
в отвъдното.
Пресъхналите буци пръст
отварят рани
от безмилост.
Сетива се лутат в
тъмната безгрижност.
Очи в бодлива тел.
Изтръпнали ръцете ровят
вкаменени буци.
Там някъде нечуто ехо
повтаря -
не сме от пръст.
И после пак, и пак...
© Атанас Ганев All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
