* * *
767
0
2
Във везана кърпа, с възел пристегната,
скрита във скрина на баба, мълчи
златна паричка, самотна, низвергната,
златни спомени пази, но в тайна стои.
Златна паричка, получена даром,
помни сватбари и празнични дни,
златно време със звън на пендари
и вкус на солено-златни сълзи.
Неугасващо бляскава, на вечност обречена,
златни молитви, смях и мечти,
ще пренася неизменно във времето,
наречена с обич на баба с вяра за бъдещи дни.
Сияйна и ценна, меркантилно звънлива,
паричката дреме в забрава сега,
но един възел да скрие злато не стига,
не може да се върже вечността.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Счетоводител Храбър Все права защищены
