* * *

18 окт. 2011 г., 22:44

Поэзия » Другая

562 0 2

Във везана кърпа, с възел пристегната,

скрита във скрина на баба, мълчи

златна паричка, самотна, низвергната,

златни спомени пази, но в тайна стои.

Златна паричка, получена даром,

помни сватбари и празнични дни,

златно време със звън на пендари

и вкус на солено-златни сълзи.

Неугасващо бляскава, на вечност обречена,

златни молитви, смях и мечти,

ще пренася неизменно във времето,

наречена с обич на баба с вяра за бъдещи дни.

Сияйна и ценна, меркантилно звънлива,

паричката дреме в забрава сега,

но един възел да скрие злато не стига,

не може да се върже вечността.

kustilka (Симона Димова)

2011-10-20T20:34:09+03:00

Мноооооооого ми хареса! И признавам , много ме развълнува! Браво!
s4eti (Счетоводител Храбър)

2011-10-20T13:29:38+03:00

Благодаря за оценката и асоциацията с филма! Стоплихте ме, Жарава, стоплихте ме...