* * *

Oct 18, 2011, 10:44 PM

Poetry » Other

486 0 2

Във везана кърпа, с възел пристегната,

скрита във скрина на баба, мълчи

златна паричка, самотна, низвергната,

златни спомени пази, но в тайна стои.

Златна паричка, получена даром,

помни сватбари и празнични дни,

златно време със звън на пендари

и вкус на солено-златни сълзи.

Неугасващо бляскава, на вечност обречена,

златни молитви, смях и мечти,

ще пренася неизменно във времето,

наречена с обич на баба с вяра за бъдещи дни.

Сияйна и ценна, меркантилно звънлива,

паричката дреме в забрава сега,

но един възел да скрие злато не стига,

не може да се върже вечността.

Please sign in with your account so you can comment and vote.

kustilka (Симона Димова)

2011-10-20T20:34:09+03:00

Мноооооооого ми хареса! И признавам , много ме развълнува! Браво!
s4eti (Счетоводител Храбър)

2011-10-20T13:29:38+03:00

Благодаря за оценката и асоциацията с филма! Стоплихте ме, Жарава, стоплихте ме...