* * *
760
0
2
Във везана кърпа, с възел пристегната,
скрита във скрина на баба, мълчи
златна паричка, самотна, низвергната,
златни спомени пази, но в тайна стои.
Златна паричка, получена даром,
помни сватбари и празнични дни,
златно време със звън на пендари
и вкус на солено-златни сълзи.
Неугасващо бляскава, на вечност обречена,
златни молитви, смях и мечти,
ще пренася неизменно във времето,
наречена с обич на баба с вяра за бъдещи дни.
Сияйна и ценна, меркантилно звънлива,
паричката дреме в забрава сега,
но един възел да скрие злато не стига,
не може да се върже вечността.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Счетоводител Храбър Всички права запазени
