18.10.2011 г., 22:44 ч.

* * * 

  Поезия » Друга
530 0 2


Във везана кърпа, с възел пристегната,

скрита във скрина на баба, мълчи

златна паричка, самотна, низвергната,

златни спомени пази, но в тайна стои.

 

Златна паричка, получена даром,

помни сватбари и празнични дни,

златно време със звън на пендари

и вкус на солено-златни сълзи.

 

Неугасващо бляскава, на вечност обречена,

златни молитви, смях и мечти,

ще пренася неизменно във времето,

наречена с обич на баба с вяра за бъдещи дни.

 

Сияйна и ценна, меркантилно звънлива,

паричката дреме в забрава сега,

но един възел да скрие злато не стига,

не може да се върже вечността.

© Счетоводител Храбър Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??