22 дек. 2007 г., 18:26

* * *

734 0 7

В погледа на уличното куче

откривам

липсата на злоба

и лъжи.

           Дори, когато то

е бясно,

от човека едва ли повече вреди.

Ще каже някой:

„Туй е странна философия”,

но какво да правя, това е факт.

Нека, който иска да ме вземе

за глупак.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Калоян Бинев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Не си глупав Поздрав
  • Никак не е странна философията, аз съм на същото мнение. Не помня кой беше казал "Колкото повече опознавам хората, толкова повече обиквам животните" - и е прав!
  • Благодаря ви за разбирането!
  • Имаш право, като идея е вярно, но страхът в уличните кучета е много по-голям. Я вземи едно домашно такова, да видим, не е ли достатъчно злобно.
  • Много си прав,приятелю."Животинската" жестокост няма нищо общо с животните, а си е чиста проба човешка лошотия на ента степен.Поздрав

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...