22.12.2007 г., 18:26

* * *

732 0 7

В погледа на уличното куче

откривам

липсата на злоба

и лъжи.

           Дори, когато то

е бясно,

от човека едва ли повече вреди.

Ще каже някой:

„Туй е странна философия”,

но какво да правя, това е факт.

Нека, който иска да ме вземе

за глупак.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Калоян Бинев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Не си глупав Поздрав
  • Никак не е странна философията, аз съм на същото мнение. Не помня кой беше казал "Колкото повече опознавам хората, толкова повече обиквам животните" - и е прав!
  • Благодаря ви за разбирането!
  • Имаш право, като идея е вярно, но страхът в уличните кучета е много по-голям. Я вземи едно домашно такова, да видим, не е ли достатъчно злобно.
  • Много си прав,приятелю."Животинската" жестокост няма нищо общо с животните, а си е чиста проба човешка лошотия на ента степен.Поздрав

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...