12 июн. 2009 г., 11:52

* * * 

  Поэзия » Философская
387 0 3

Колко минути щастие те делят от рая,

колко неизказани истини от чистотата

 на сърдечните удари и

как да се стопя в безкрая пред циничния

поглед на човечеството.

Като илюзорен оазис стои пред мен

реката на добрините, жадна съм, но

си търся камила - да я убия.

© Калина Василева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Стъпих в твоя оазис, Ко!
  • Камилата ще стане ли лъв,
    а после дете...
    Бъди и пустиня, и камила... и дете

    пп: ако съм те разбрала правилно,
    ако ли не, моля да ме извиниш, че
    стъпих в реалността ти.
  • не разбрах защо камила...
Предложения
: ??:??