12 jun 2009, 11:52

* * * 

  Poesía » Filosófica
386 0 3

Колко минути щастие те делят от рая,

колко неизказани истини от чистотата

 на сърдечните удари и

как да се стопя в безкрая пред циничния

поглед на човечеството.

Като илюзорен оазис стои пред мен

реката на добрините, жадна съм, но

си търся камила - да я убия.

© Калина Василева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Стъпих в твоя оазис, Ко!
  • Камилата ще стане ли лъв,
    а после дете...
    Бъди и пустиня, и камила... и дете

    пп: ако съм те разбрала правилно,
    ако ли не, моля да ме извиниш, че
    стъпих в реалността ти.
  • не разбрах защо камила...
Propuestas
: ??:??