3 янв. 2015 г., 04:25

...

1.5K 1 3

 

 

В тъгата виртуална те последвах,

разходих се из някакъв завой

и в тишината непрогледна

помислих за секунда, че си мой.

 

Помислих, че съм път към теб

и си направих шепа чай.

Изкорених заблудите подред

и те сънувах в неравноделен край...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Силвия Маринова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Дали познах?
    Пишеш много стойностно.
  • Стихотворението ти, макар и кратко мнго ми допадна. Малко е тъжно на финала, но това е сън и още повече - стихотворение.
    Нека Новата 2015 година те зарадва повече! Животът е пред тебе!
    Бъди силна и творчески вдъхновена!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...