В тъгата виртуална те последвах,
разходих се из някакъв завой
и в тишината непрогледна
помислих за секунда, че си мой.
Помислих, че съм път към теб
и си направих шепа чай.
Изкорених заблудите подред
и те сънувах в неравноделен край...
© Силвия Маринова Всички права запазени
Пишеш много стойностно.