3 ene 2015, 4:25

...

  Poesía
1.5K 1 3

 

 

В тъгата виртуална те последвах,

разходих се из някакъв завой

и в тишината непрогледна

помислих за секунда, че си мой.

 

Помислих, че съм път към теб

и си направих шепа чай.

Изкорених заблудите подред

и те сънувах в неравноделен край...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Силвия Маринова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Дали познах?
    Пишеш много стойностно.
  • Стихотворението ти, макар и кратко мнго ми допадна. Малко е тъжно на финала, но това е сън и още повече - стихотворение.
    Нека Новата 2015 година те зарадва повече! Животът е пред тебе!
    Бъди силна и творчески вдъхновена!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...