3 ene 2015, 4:25

...

  Poesía
1.5K 1 3

 

 

В тъгата виртуална те последвах,

разходих се из някакъв завой

и в тишината непрогледна

помислих за секунда, че си мой.

 

Помислих, че съм път към теб

и си направих шепа чай.

Изкорених заблудите подред

и те сънувах в неравноделен край...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Силвия Маринова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Дали познах?
    Пишеш много стойностно.
  • Стихотворението ти, макар и кратко мнго ми допадна. Малко е тъжно на финала, но това е сън и още повече - стихотворение.
    Нека Новата 2015 година те зарадва повече! Животът е пред тебе!
    Бъди силна и творчески вдъхновена!

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...