3 ene 2015, 4:25

... 

  Poesía
1007 1 3

 

 

В тъгата виртуална те последвах,

разходих се из някакъв завой

и в тишината непрогледна

помислих за секунда, че си мой.

 

Помислих, че съм път към теб

и си направих шепа чай.

Изкорених заблудите подред

и те сънувах в неравноделен край...

© Силвия Маринова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Дали познах?
    Пишеш много стойностно.
  • Стихотворението ти, макар и кратко мнго ми допадна. Малко е тъжно на финала, но това е сън и още повече - стихотворение.
    Нека Новата 2015 година те зарадва повече! Животът е пред тебе!
    Бъди силна и творчески вдъхновена!
Propuestas
: ??:??