10 дек. 2016 г., 23:24

* * *

458 1 0

Потапям се в деня,
в един от дните.
От незапомнени времена,
пропилените.

 

Долу е тъмно,
не помня, не помня вече.
Лицето, 
очите на жените.

 

Те имат хубави крака
и елегантни половинки.
А, аз съм човек на честта
без постоянен адрес.

 

Но си спомням за онези,
полузабравени времена.
Око и инстинкт, 
каквито притежават само бедните.

 

Нощта се разстила пред тях.
А те не знаят
с какво да я запълнят.
Мълчат и чакат.

 

Защото хората с нищо 
не свикват така лесно, 
както с чудото, 
ако им се случи 

 

-един, два, три пъти!!!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Станислав Русев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...