10 дек. 2016 г., 23:24

* * *

462 1 0

Потапям се в деня,
в един от дните.
От незапомнени времена,
пропилените.

 

Долу е тъмно,
не помня, не помня вече.
Лицето, 
очите на жените.

 

Те имат хубави крака
и елегантни половинки.
А, аз съм човек на честта
без постоянен адрес.

 

Но си спомням за онези,
полузабравени времена.
Око и инстинкт, 
каквито притежават само бедните.

 

Нощта се разстила пред тях.
А те не знаят
с какво да я запълнят.
Мълчат и чакат.

 

Защото хората с нищо 
не свикват така лесно, 
както с чудото, 
ако им се случи 

 

-един, два, три пъти!!!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Станислав Русев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...