10 дек. 2016 г., 23:24

* * *

456 1 0

Потапям се в деня,
в един от дните.
От незапомнени времена,
пропилените.

 

Долу е тъмно,
не помня, не помня вече.
Лицето, 
очите на жените.

 

Те имат хубави крака
и елегантни половинки.
А, аз съм човек на честта
без постоянен адрес.

 

Но си спомням за онези,
полузабравени времена.
Око и инстинкт, 
каквито притежават само бедните.

 

Нощта се разстила пред тях.
А те не знаят
с какво да я запълнят.
Мълчат и чакат.

 

Защото хората с нищо 
не свикват така лесно, 
както с чудото, 
ако им се случи 

 

-един, два, три пъти!!!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Станислав Русев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...