10.12.2016 г., 23:24

* * *

455 1 0

Потапям се в деня,
в един от дните.
От незапомнени времена,
пропилените.

 

Долу е тъмно,
не помня, не помня вече.
Лицето, 
очите на жените.

 

Те имат хубави крака
и елегантни половинки.
А, аз съм човек на честта
без постоянен адрес.

 

Но си спомням за онези,
полузабравени времена.
Око и инстинкт, 
каквито притежават само бедните.

 

Нощта се разстила пред тях.
А те не знаят
с какво да я запълнят.
Мълчат и чакат.

 

Защото хората с нищо 
не свикват така лесно, 
както с чудото, 
ако им се случи 

 

-един, два, три пъти!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Станислав Русев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...