30 дек. 2008 г., 11:14

* * *

715 0 1

Стоя пред тебе, тук отново,

с ледени устни, с разбито сърце,

с чувства на прах и горчиви сълзи,

с молещи за обич ръце.

 

Дойдох с бурята при теб,

по-истинска от всякога

с една останала надежда, 

да ме поискаш както някога.

 

С горчиви думи разпилени,

с от болка посърнали очи,

с дълбоки рани във душата

и дори "Обичам те" безчувствено звучи.

 

Помниш ли нашите красиви мечти?

Нашите дълги, топли, обични дни?

Заради тях, закъсняла обич моя,

свойта блудница отново приеми.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Габриела Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...