30.12.2008 г., 11:14

* * *

710 0 1

Стоя пред тебе, тук отново,

с ледени устни, с разбито сърце,

с чувства на прах и горчиви сълзи,

с молещи за обич ръце.

 

Дойдох с бурята при теб,

по-истинска от всякога

с една останала надежда, 

да ме поискаш както някога.

 

С горчиви думи разпилени,

с от болка посърнали очи,

с дълбоки рани във душата

и дори "Обичам те" безчувствено звучи.

 

Помниш ли нашите красиви мечти?

Нашите дълги, топли, обични дни?

Заради тях, закъсняла обич моя,

свойта блудница отново приеми.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Габриела Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...