* * *
В стачка съм.
Сигурно всички тук забелязаха
виковете във мен как белязаха
ритъма на стиха ми с безредие,
редовете с по едно междуредие…
Искам нещо по-малко, невзрачно,
и не ща тюркоаз - искам прозрачно,
че прогизнах от мокрия цвят на сълзи…
Искам огън и мен да гори,
да запали деня! Угасете Луната!
А пък аз ще си облека тишината
като нова, порядъчна блуза…
Ще ме приемете ли без муза?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Люсил Все права защищены
