* * *
В стачка съм.
Сигурно всички тук забелязаха
виковете във мен как белязаха
ритъма на стиха ми с безредие,
редовете с по едно междуредие…
Искам нещо по-малко, невзрачно,
и не ща тюркоаз - искам прозрачно,
че прогизнах от мокрия цвят на сълзи…
Искам огън и мен да гори,
да запали деня! Угасете Луната!
А пък аз ще си облека тишината
като нова, порядъчна блуза…
Ще ме приемете ли без муза?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Люсил Всички права запазени
