***
Разсъмва се...
Навън е още тъмно.
Като тъгата във душата ми.
Винаги сутрин си тръгвам.
Ти оставаш след мене...
И затваряш вратата
зад откраднатото време...
Часове от време-на време.
Аз крада от живота
на друга жена.
Назаем ли те вземам?
Вина ли търся в любовта?
Ти докрай ме обземаш.
Аз без тебе не мога.
Не, не мога без тебе.
Тази моя вечна трвога.
Аз - с мойта любов неизменна.
Ти - толкова, толкова женен.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Роза Василева Все права защищены
