Oct 25, 2011, 5:00 PM

***

  Poetry » Love
707 0 2

Разсъмва се...

Навън е още тъмно.

Като тъгата във душата ми.

Винаги сутрин си тръгвам.

Ти оставаш след мене...

И затваряш вратата

зад откраднатото време...

Часове от време-на време.

Аз крада от живота

на друга жена.

Назаем ли те вземам?

Вина ли търся в любовта?

Ти докрай ме обземаш.

Аз без тебе не мога.

Не, не мога без тебе.

Тази моя вечна трвога.

Аз - с мойта любов неизменна.

Ти - толкова, толкова женен.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Роза Василева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...