Но вчера неочаквано
започна и последното
сражение... Понякога
и филм, повторно гледан,
решаващ е за изхода.
Косите ми солени са.
Сълзите в тях чии са -
дали на победената
или на победилата?...
Завивките се гърчат
намачкани, без сили...
Ще скоча и ще тръгна…
Сега. Веднага. С влака.
(В среднощното безумие!)
За да ти кажа…Знам как...
Но по-добре - без думи!
Ти сам ще ги отгатнеш.
Ще разбереш, че огънят
изпил е в мен водата
и този път... Без логика!
Че всичко… Всичко дала бих,
за да нахлуе приливът
с вълни горещи, алени,
в лицето ти замислено.
И в погледа ти ясен
отново да изплува
познатото сияние
на тихата ти лудост…
На нежното пиянство...
Албена Димитрова
1984 г.
Своге.
© Албена Димитрова Все права защищены