Но вчера неочаквано

започна и последното

сражение... Понякога

и филм, повторно гледан,

решаващ е за изхода.

Косите ми солени са.

Сълзите в тях чии са -

дали на победената

или на победилата?...

Завивките се гърчат

намачкани, без сили...

Ще скоча и ще тръгна…

Сега. Веднага. С влака.

(В среднощното безумие!)

За да ти кажа…Знам как...

Но по-добре - без думи!

Ти сам ще ги отгатнеш.

Ще разбереш, че огънят

изпил е в мен водата

и този път... Без логика!

Че всичко… Всичко дала бих,

за да нахлуе приливът

с вълни горещи, алени,

в лицето ти замислено.

И в погледа ти ясен

отново да изплува

познатото сияние

на тихата ти лудост…

На нежното пиянство...

Албена Димитрова

1984 г.

Своге.