Ирационално
Но вчера неочаквано
започна и последното
сражение... Понякога
и филм, повторно гледан,
решаващ е за изхода.
Косите ми солени са.
Сълзите в тях чии са -
дали на победената
или на победилата?...
Завивките се гърчат
намачкани, без сили...
Ще скоча и ще тръгна…
Сега. Веднага. С влака.
(В среднощното безумие!)
За да ти кажа…Знам как...
Но по-добре - без думи!
Ти сам ще ги отгатнеш.
Ще разбереш, че огънят
изпил е в мен водата
и този път... Без логика!
Че всичко… Всичко дала бих,
за да нахлуе приливът
с вълни горещи, алени,
в лицето ти замислено.
И в погледа ти ясен
отново да изплува
познатото сияние
на тихата ти лудост…
На нежното пиянство...
Албена Димитрова
1984 г.
Своге.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Албена Димитрова Всички права запазени