Jan 5, 2013, 12:26 AM  

Ирационално

  Poetry » Love
654 1 0

Но вчера неочаквано

започна и последното

сражение... Понякога

и филм, повторно гледан,

 

решаващ е за изхода.

Косите ми солени са.

Сълзите в тях чии са -

дали на победената

 

или на победилата?...

Завивките се гърчат

намачкани, без сили...

Ще скоча и ще тръгна…

 

Сега. Веднага. С влака.

(В среднощното безумие!)

За да ти кажа…Знам как...

Но по-добре - без думи!

 

Ти сам ще ги отгатнеш.

Ще разбереш, че огънят

изпил е в мен водата

и този път... Без логика!

 

Че всичко… Всичко дала бих,

за да нахлуе приливът

с вълни горещи, алени,

в лицето ти замислено.

 

И в погледа ти ясен

отново да изплува

познатото сияние

на тихата ти лудост…

 

На нежното пиянство...


 

Албена Димитрова

1984 г.

Своге.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Албена Димитрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...