5 сент. 2010 г., 19:31

* * *

879 0 0

Като цвете в късна есен изгоряло

като гнездо на щъркели през зима запустяло

като черна чума всичко обладала

моето сърце обрасло в бурени е цяло

 

То тупти а при всеки удар болка

при всяка малка пауза живот

а душата черна свила се на топка

заради изгубена но истинска любов

 

Следи големи жигосани дълбоко

опитвам с моите ръце да залича

но невъзможно е защото

оставени са те със сърце а не с ръце

 

Умирам бавно и мъчително боли ме

не пожелавам никому това

ако сърцето лудо някога забие

значи съм си върнал любовта

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© okinaf Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...