* * *

Като цвете в късна есен изгоряло

като гнездо на щъркели през зима запустяло

като черна чума всичко обладала

моето сърце обрасло в бурени е цяло

То тупти а при всеки удар болка

при всяка малка пауза живот

а душата черна свила се на топка

заради изгубена но истинска любов

Следи големи жигосани дълбоко

опитвам с моите ръце да залича

но невъзможно е защото

оставени са те със сърце а не с ръце

Умирам бавно и мъчително боли ме

не пожелавам никому това

ако сърцето лудо някога забие

значи съм си върнал любовта