* * *
Нощта е тук, надвиснала над двама ни
и с остри нокти стиска нашите души,
тършуваме за обичта във тях, но няма я,
смутени в есенния мрак мълчим...
А има толкова със тебе да си кажем,
недоизречени слова тежат със страшна сила,
ала дълбоко в себе си усещаме, че идва краят,
а ние сме така безсилни!
Не казвай нищо, нека помълчим...
притихнали един до друг да страдаме,
за неосъществени клетви и мечти
и нека с теб не съжаляваме!
Нощта е тук, тя няма да прости, че спряхме
някога да се обичаме...
и навикът да гледаме в измръзнали очи,
сега ще ни принуди да платим!
Не се виним, не знаем даже
как стигнахме до тук да си мълчим
и безразлични даже и към края
един до друг, без думи да вървим!
и с остри нокти стиска нашите души,
тършуваме за обичта във тях, но няма я,
смутени в есенния мрак мълчим...
А има толкова със тебе да си кажем,
недоизречени слова тежат със страшна сила,
ала дълбоко в себе си усещаме, че идва краят,
а ние сме така безсилни!
Не казвай нищо, нека помълчим...
притихнали един до друг да страдаме,
за неосъществени клетви и мечти
и нека с теб не съжаляваме!
Нощта е тук, тя няма да прости, че спряхме
някога да се обичаме...
и навикът да гледаме в измръзнали очи,
сега ще ни принуди да платим!
Не се виним, не знаем даже
как стигнахме до тук да си мълчим
и безразлични даже и към края
един до друг, без думи да вървим!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Кристина Все права защищены
Още едно благодаря!
