Dendu89 (Деница Гарелова)
695 9639
1 нояб. 2022 г., 17:14  

Небесни въпроси 

  Поэзия
332 5 14

Аз мога да счупя небето на малки стъкла

и там да достигна баща ми (навярно е в Рая).

Не се ужасявам от падане (нося крила),

обаче,  дали той ме помни и иска – не зная.


Той може да има дете – по-достойно от мен.

И може би – нова любов – по-голяма от мама,

че иначе аз не разбирам защо огорчен

си тръгна от нас и го няма.

И няма. И няма…

 

Отиде, навярно, на седмото ясно небе,

където го чакаха други деца и любови.

Аз исках  пръстта да се вдигне. Не бе и не бе,

но още под мрамора с кървави пръсти се ровя.

 

Небето прозира, когато дълбая под мен,

но няма пътека, която към него ме вдига.

Под лятното слънце, светът ми е адски студен.

Поне да ми каже : “Обичам те, дъще!”, ми стига.


Но няма ни стон, ни прегръдка, ни шепот, ни глас

и аз коленича пред празните мраморни плочи.

Пътеката, дето избра е далечна от нас

и нейното трудно начало, за мен, беше точка.

 

 

© Деница Гарелова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??