28 дек. 2020 г., 18:02

Еделвайс и кокиче

1.3K 3 5

Кокиче нежно надигна чело,
под бяла от сняг пелена.
Свенливо света поглежда с добро,
надежда се ражда сега.

Надежда за пролет и цветни мечти,
заченати в бялата зима.
Надежда, мечта са двете сестри,
живее човек, когато ги има.

Препуска със тях ръка за ръка,
прескача реки, океани.
По камъни стъпва, достига върха...
щом може страхът да забрави.

А там го очаква най-храброто цвете...
в балончета въздух искри.
В летните месеци, до него се спрете,
ще видите как в бяло цъфти.

Чело упорито на слънцето дава,
с лъчи да го гали в снега.
А то отразява и камъка сгрява...
Еделвайсът... от там гледа света.

28.12.2020г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Теодора Атанасова Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

17 место

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря, Мария! Бъди здрава, щастлива и все така позитивна!
  • Срещата с красивото в лицето на тези две бели цветя, за които ти пишеш, Теди, е една метафора, че доброто и невинното са покрай нас и
    трябва да имаме очи и сърце да го видим.💕 Успех ти желая с тази интересна интерпретация на темата!🌹
  • Благодаря ви!
    Бъдете здрави, щастливи и все така позитивни!
  • Браво, Теодора! прекрасен ритъм! Успех!
  • Вчера бях изчерпал коментарния си лимит /от 5 коментара дневно/ и нямах техническа възможност да коментирам това красиво стихотворение, за което убедено давам глас за конкурса, в който участва. Днес, обаче, ще наваксам пропуска си.
    Кокичето и еделвайсът са наистина два символа - на нежността, долу в низината и на дивата красота - там горе на върха. Може би и менно чрез тях низината може да достигне върховете, а върхът да почувства диханието на низините.
    Достигнала си до сентенциален изказ, Теди, по отношение на кокичето във втория куплет:

    "Надежда, мечта са двете сестри,
    живее човек, когато ги има."

    Макар и краткотрайно, кокичето надживява шаблоните и религиозните догми на този свят и ни вдъхва живота, който те ни отнемат. А еделвайсът - символ на върха, ни очаква като награда -
    като Истината в бяло и като тихо кандило сред царството на ветровете!

    Много силно стихотворение. Приеми поздравление от мен, Теди, и нека Новата година ти носи ново поетично вдъхновение!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...