Еделвайс и кокиче
Кокиче нежно надигна чело,
под бяла от сняг пелена.
Свенливо света поглежда с добро,
надежда се ражда сега.
Надежда за пролет и цветни мечти,
заченати в бялата зима.
Надежда, мечта са двете сестри,
живее човек, когато ги има.
Препуска със тях ръка за ръка,
прескача реки, океани.
По камъни стъпва, достига върха...
щом може страхът да забрави.
А там го очаква най-храброто цвете...
в балончета въздух искри.
В летните месеци, до него се спрете,
ще видите как в бяло цъфти.
Чело упорито на слънцето дава,
с лъчи да го гали в снега.
А то отразява и камъка сгрява...
Еделвайсът... от там гледа света.
28.12.2020г.
© Теодора Атанасова All rights reserved.
