13 авг. 2012 г., 09:58
„Един бе воина,
една бе тя-
красива, неописана във времето…”-
Разказа ми веднъж снега,
след туй се сля със бремето…
Не помнеше ни имена,
ни лик от тази вечност…
Единствен воин, една жена
и нищо в моята тленност…
Закрих очи, за кой ли път,
не исках и да зная,
Но чувствата сами влекАт ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация