Един бе воина, една бе тя...

13 авг. 2012 г., 09:58

Поэзия » Другая

4.0 / 4

906 0 8

„Един бе воина,
една бе тя-
красива, неописана във времето…”-
Разказа ми веднъж снега,
след туй се сля със бремето…
Не помнеше ни имена,
ни лик от тази вечност…
Единствен воин, една жена
и нищо в моята тленност…
Закрих очи, за кой ли път,
не исках и да зная,
Но чувствата сами влекАт ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Обожавам те в октомври
Прощание 1978

С тобою я. Я все еще жива. Мне времени немножечко осталось. Но стынет уж дыхание на губах и сковывае...
Созерцание природы

Узреть в листочках всю планету, И край ночной, мчащий к рассвету. Узреть ночь в день, и день в ночи,...
Стих

Заяц за столом сидел, На бумажку он глядел. В лапке карандаш держал, Он сидел и стих писал. Стишок э...

Ещё произведения »