Един бе воина, една бе тя...
„Един бе воина,
една бе тя-
красива, неописана във времето…”-
Разказа ми веднъж снега,
след туй се сля със бремето…
Не помнеше ни имена,
ни лик от тази вечност…
Единствен воин, една жена
и нищо в моята тленност…
Закрих очи, за кой ли път,
не исках и да зная,
Но чувствата сами влекАт
и спомена… за края…
Ще спра до тук , до таз следа.
Ти, слънце, що ми казваш?
Лъчите ти със щит следЯ…
…не бива да ми вярваш…
Във сянка и във слепота -
на тъмно там израснах.
Под ореха на таз земя –
на слънце не, не вярвам.
Различен днес е моя цвят -
по-тъмен , по-самотен.
И браня сили не за власт…
…да пазя твоя спомен…
© Кати All rights reserved.
снага = снега 