12 авг. 2018 г., 10:14
Денят ми - някак равнодушно,
се ниже под небето цял.
Отвсякъде е все задушно
и хоризонта си е бял.
А аз забързано го следвам
и нося свойте грехове.
Наум със Космоса беседвам,
с неговите светове.
И аз - самотен на земята,
загледан в тези небеса,
гадая с мисъл за маята
на всички божи чудеса. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация