koli4a (Никола Апостолов)
1367 3273
12 авг. 2018 г., 10:14

Един божи ден 

  Поэзия » Другая
229 0 2

Денят ми - някак равнодушно,

се ниже под небето цял.

Отвсякъде е все задушно

и хоризонта си е бял.

 

А аз забързано го следвам

и нося свойте грехове.

Наум със Космоса беседвам,

с неговите светове.

 

И аз - самотен на земята,

загледан в тези небеса,

гадая с мисъл за маята

на всички божи чудеса.

 

Накрая в залеза навлиза

под сянката на кръст червен.

И нещо от небето слиза

с повтарящ се във мен рефрен.

© Никола Апостолов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??