Един божи ден

12.08.2018 г., 10:14 ч.

Поезия » Друга

280 0 1

Денят ми - някак равнодушно,

се ниже под небето цял.

Отвсякъде е все задушно

и хоризонта си е бял.

А аз забързано го следвам

и нося свойте грехове.

Наум със Космоса беседвам,

с неговите светове.

И аз - самотен на земята,

загледан в тези небеса,

гадая с мисъл за маята

на всички божи чудеса.

Накрая в залеза навлиза

под сянката на кръст червен.

И нещо от небето слиза

с повтарящ се във мен рефрен.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.