Един божи ден
Денят ми - някак равнодушно,
се ниже под небето цял.
Отвсякъде е все задушно
и хоризонта си е бял.
А аз забързано го следвам
и нося свойте грехове.
Наум със Космоса беседвам,
с неговите светове.
И аз - самотен на земята,
загледан в тези небеса,
гадая с мисъл за маята
на всички божи чудеса.
Накрая в залеза навлиза
под сянката на кръст червен.
И нещо от небето слиза
с повтарящ се във мен рефрен.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никола Апостолов Всички права запазени
