koli4a (Никола Апостолов)
1367 3273
Aug 12, 2018, 10:14 AM

Един божи ден 

  Poetry » Other
225 0 2

Денят ми - някак равнодушно,

се ниже под небето цял.

Отвсякъде е все задушно

и хоризонта си е бял.

 

А аз забързано го следвам

и нося свойте грехове.

Наум със Космоса беседвам,

с неговите светове.

 

И аз - самотен на земята,

загледан в тези небеса,

гадая с мисъл за маята

на всички божи чудеса.

 

Накрая в залеза навлиза

под сянката на кръст червен.

И нещо от небето слиза

с повтарящ се във мен рефрен.

© Никола Апостолов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??