Един човек
Случайно вчера пътя ми пресече
приятел стар със сълзи във очите.
"В живота сам съм!", той ми рече
и на колене примоли: "Помогни ми!
Искам любовта да разбера какво е,
в час дългоочакван нея да открия,
да я прегърна и сълзите да изтрия!"
Приседнах аз до него и отвърнах:
"Не стигат думи, за да я опиша!
За мене тя е спомен за едно лице,
запазило в ума ми свойта красота...
Заради това живея, чувствам, дишам!
Развихря бури то във моето сърце,
и както повехналите есенни листа,
тъй далеч отнася мъката, скръбта...
Или пък целувка под пороен дъжд,
пробуждаща искра дълбоко в мен,
подарила ми крила от звезден прах
да полетя високо в синьото небе,
да се рея неуморно над узряла ръж!
Или пък допир нежен на една ръка,
придаващ смисъл на целия ми ден,
секващ всяка болка, всеки страх...
и просто срещу мрака силен лек...
... но не това за мен е любовта!
Ето, слушай, давам ти един съвет:
някого открий със теб да устои
и пътя труден с теб да сподели,
двама да вървите всякога напред!
Като мен дано и ти да разбереш,
че е просто любовта един човек!"
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Александър Все права защищены
