Един ден ти ще си заминеш
и ще забравиш мен и колко те обичах.
Не мога да спра нито теб, нито времето.
Примирих се със своята съдба -
да бъда далеч от теб.
Спрях да се боря,
за да те обичам още един ден.
Приех за истина лъжите,
които ми наговори в онзи студен, зимен ден.
Мислиш, че не помня?
Заблуди влюбеното ми сърце тъй лесно,
че не осъзнах дори, що за подлост бе това...
Дни и седмици нижеха се тъй бавно и болезнено!
Чувствата ми наранени
се изляха със сълзите горчиви.
Страстта и трепета, с ноито те очаквах,
вървейки нагоре по баира,
отдавна вече ги няма.
Не знам кое болеше повече-
това, че те нямах вече до себе си
или вълнението, с което се изпълваше делника ми
всеки път при мисълта за теб!
Не се срамувах, нито криех,
че обичах те безкрайно много.
Толкова неща застанаха пред мечтата ми да бъда с теб,
че тя се превърна в блян небесен.
Едва ли мога да опиша чувствата,
връхлетели ме на брега на морето.
Всеки мой дъх, всяка мисъл и движение
пробуждаха спомена колко страдах по теб.
Връщайки се обратно, там,
където сложихме началото,
видях себе си щастлива, спокойна и влюбена.
Но аз обещах пред себе си,
че вечно ще се връщам там
и ще споделям спомените с морето и вълните.
Ти може да си срещнал истинската любов
и да не ме разбираш,
но никога, моля те, не ме карай да съжалявам,
че съм те обичала с всеки мой сетен дъх през цялото това време.
Не искай от мен просто да те задмина!
Не, не и този път поне.
Не очаквай да ти кажа просто "Чао"!
Не мисли, че означаваш за мен просто познат
и ще те забравя само след като се разминем за последно.
Не ме уверявай, че ще ми пишеш,
защото ще ти повярвам отново!
Не ме обещавай, че ще си дойдеш тази седмица или година.
Просто кажи и почувствай, че ще ти липсвам!
Лъжа ще бъде, ако ти кажа,
че ще съм щастлива,
ако намериш щастието и радостта в живота без мен,
защото ти беше част от моите мечти.
Та аз те обичах до лудост
и повяхвах, ако не те видех.
Мога да преглътна,
че на тръгване на друга ще кажеш "Обичам те"
и ще целунеш страстно,
но не и ако не се сбогуваш с мен.
Едва ли ще ми олекне от тази последна среща
или ще бъда по - специална,
но поне ще заблудиш изстрадалото ми сърце за последен път.
Много пъти се сбогувах с теб,
но така и не се научих, че съм те изгубила.
Не спря и да ме боли по - малко,
защото ти все още заемаш важна част от сърцето и делника ми.
А сега, когато ще си идеш
няма да имам и беглата надежда,
която ме топлеше в коварните, студени дни.
Въпреки всичко, аз няма да спра да те обичам
и още по - малко, няма да те забравя.
Винаги си добре дошъл в сърцето и живота ми.
Нека тези редове не означават: "Сбогом завинаги",
а поредното доказателство за дълбочината на чувствата ми!
Целувам те!