7 апр. 2009 г., 09:05

Един ден

911 0 15

Добро Небето. Толкова добро.
Бях чувал, но не вярвах, да ви кажа.
Подпря се на отсрещното дърво
и не се порути да ме смаже.

Добра Земята. Толкова добра.
Олюля се, но не се продъни.
А Слънцето - то нищо не разбра.
Остана да виси, но стана тъмно.

Добър е тоя свят. Добър, добър!
Уцели ме в ума и във сърцето.
Удари лошо, ала не до смърт.
Остави как умирам да се гледам.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Райчо Русев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Райсън...
    Пак ми стисна сърцето...
  • Така усещаме, че живеем!
    Сърдечни поздрави!!!
  • Валентин Йорданов го е казал чудесно. Няма какво да добавя, освен поздравления за краткия и стегнат стил и дълбокия замисъл.
  • Красива лирическа творба.
    Една от рядко срещаните.
    Поздрав, Райсън!
  • След такива суперлативи на човек да му е неудобно да каже едно благодаря)))
    От сърце!
    Бъдете!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....