7.04.2009 г., 9:05

Един ден

907 0 15

Добро Небето. Толкова добро.
Бях чувал, но не вярвах, да ви кажа.
Подпря се на отсрещното дърво
и не се порути да ме смаже.

Добра Земята. Толкова добра.
Олюля се, но не се продъни.
А Слънцето - то нищо не разбра.
Остана да виси, но стана тъмно.

Добър е тоя свят. Добър, добър!
Уцели ме в ума и във сърцето.
Удари лошо, ала не до смърт.
Остави как умирам да се гледам.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Райчо Русев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Райсън...
    Пак ми стисна сърцето...
  • Така усещаме, че живеем!
    Сърдечни поздрави!!!
  • Валентин Йорданов го е казал чудесно. Няма какво да добавя, освен поздравления за краткия и стегнат стил и дълбокия замисъл.
  • Красива лирическа творба.
    Една от рядко срещаните.
    Поздрав, Райсън!
  • След такива суперлативи на човек да му е неудобно да каже едно благодаря)))
    От сърце!
    Бъдете!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...