Един ден…
Лунна светлина – морето сияе,
вълна подир вълна – сърце лудо играе…
Времето не чувства моята душа,
аз те очаквам тук на брега!
Надеждата, тя стопля ме само,
глава ще облегнеш на моето рамо,
с ръка ще погаля лицето ти нежно,
безмълвно ще скочим в морето безбрежно…
И музика сладка у нас ще разпали,
желанието страстно на чувствата стари
и навярно тогава ще чуеш песента,
отекваща дълбоко в наште две сърца…
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
