20 апр. 2023 г., 00:12

Един ден в планината

1.2K 1 7

Високо горе в планината,

на полянката насред гората

Сърненце свело е главица

да похапне зелена тревица.

Зайче мъничко, плашливо,

под храстче боровинково се е скрило,

а над него на зелена бука

Кукувичка кука, кука.

В края на полянката, в шубрака,

Ежко седнал е и чака

Ежка с ежлетата да подслони

в къщичката, която построи.

От дългото изкачване запъхтяна

на полянката пристигна и Мецана.

Вирнало черно носленце

след нея мъничко меченце

тича то след мама

още рано от зарана

да търсят сладки глогинки,

черни и червени боровинки.

До полянката, в бистрото поточе

високо мряна скочи,

към бръмбарчето във водата първа

спусна се балканската пъстърва.

Така на животинките от планината

тече живота в гората,

след като хора с триони

сякоха, носиха гора с камиони.

 

Да премахне лошата картина,

останала след дърварската дружина,

в края на планинския склон

пристигнал е в горския заслон

скаутският отряд на децата.

По случай седмицата на гората

да сади по сечищата и полянки

млади борови фиданки,

на реката коритото да почисти

от боклуци на дървари и туристи.

 

Зелените клони на гората

сви ги вятър до земята,

облак с мълния и блясък

над планината появи се с трясък.

Замлъкна песента птича,

всяко животинче към сушинка се затича,

скри се в заслона на сушина

детската, скаутска дружина.

Гръм огласи долината,

с ехо отговориха билата,

дъжд се спусна кат'лавина,

окъпа всичко, отмина

после с бурята в далечината.

Настана спокойствие в планината.

Децата изскочиха от заслона

делото да продължат на склона,

животинчетата на горската поляна -

всяко работата си захвана.

Над всички, насред небесата,

със смайващи багри засвети дъгата!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никола Яндов Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

10 место

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....