Един ден в планината
Високо горе в планината,
на полянката насред гората
Сърненце свело е главица
да похапне зелена тревица.
Зайче мъничко, плашливо,
под храстче боровинково се е скрило,
а над него на зелена бука
Кукувичка кука, кука.
В края на полянката, в шубрака,
Ежко седнал е и чака
Ежка с ежлетата да подслони
в къщичката, която построи.
От дългото изкачване запъхтяна
на полянката пристигна и Мецана.
Вирнало черно носленце
след нея мъничко меченце
тича то след мама
още рано от зарана
да търсят сладки глогинки,
черни и червени боровинки.
До полянката, в бистрото поточе
високо мряна скочи,
към бръмбарчето във водата първа
спусна се балканската пъстърва.
Така на животинките от планината
тече живота в гората,
след като хора с триони
сякоха, носиха гора с камиони.
Да премахне лошата картина,
останала след дърварската дружина,
в края на планинския склон
пристигнал е в горския заслон
скаутският отряд на децата.
По случай седмицата на гората
да сади по сечищата и полянки
млади борови фиданки,
на реката коритото да почисти
от боклуци на дървари и туристи.
Зелените клони на гората
сви ги вятър до земята,
облак с мълния и блясък
над планината появи се с трясък.
Замлъкна песента птича,
всяко животинче към сушинка се затича,
скри се в заслона на сушина
детската, скаутска дружина.
Гръм огласи долината,
с ехо отговориха билата,
дъжд се спусна кат'лавина,
окъпа всичко, отмина
после с бурята в далечината.
Настана спокойствие в планината.
Децата изскочиха от заслона
делото да продължат на склона,
животинчетата на горската поляна -
всяко работата си захвана.
Над всички, насред небесата,
със смайващи багри засвети дъгата!
© Никола Яндов All rights reserved.
