31 дек. 2021 г., 12:24

еДин, еднА, едНо

1.9K 0 13

Една 

надежда 

имам аз...

 

Едно 

сърце, 

потънало 

в мрак.

Една 

душа 

безсилна.

Един 

далечен 

бряг.

Една 

мелодия

ефирна.

 

Една

мрачна 

тайна.

Една 

изгубена

мечта.

Една 

мъка 

безкрайна.

Една 

(не)угаснала 

искра.

 

Една 

мисъл 

буреносна.

Един 

изпепеляващ

страх.

Една 

буря от 

емоции

смъртоносна.

Един 

любовен 

крах.

 

Една

надежда 

имам аз...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Майчето Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Не, не искам обезличаване и манипулиране, но това идва от страхове и емоционални проблеми от другата страна, а аз просто искам да помогна да се справи с тях...
  • Моля, моля! Вече си ми дала име - Тайфун. Весело посрещане, момичета. Желая ви здраве и късмет!
  • 🍷 🥺 🎄 - Ти мен уважаваш ли ме, или да?
    Надке-пиратке, весело посрещане на Новата година!
  • Абсолютно обезличаване и манипулиране, това ли искаш? Следя какво пишеш, откакто си тук. Пази сърчицето си, това не е любов. Не давай да ти ровят с мръсни пръсти в душата. Обикни и оцени първо себе си.
  • Така е...разбирам...
    Ами да, честно казано се чувствам понякога като на емоционална въртележка и с всяко обвинение или напомняне колко съм ,,лоша" и ,,виновна" за всичко, ми става меко казано ужасно...Но пък аз искам да му помогна да победи негативните емоции и да види нещата по друг начин, грижа ме е все още...
    Но един ден като ми омръзне да съм ,,смачквана", просто и аз ще се реша да гледам напред...
    И въпреки това аз го разбирам, но не ми е приятно човек, който допреди трудността да ми говори за чувства и за любов, сега да иска да си отмъсти, усещам нещо такова...

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...