21 окт. 2016 г., 13:07

Един грозен стих

773 0 0

***

Проклет бъди, любов моя.

Проклинам те душата ти да е буря.

Очите ти две реки без край.

Празен да си вовеки.

 

Да няма кой да те погали,

да заспиваш без "Лека нощ".

 

Винаги да си сред хора,

но самотата да е в теб.

Проклет бъди.

 

Проклинам те любов моя,

винаги да се смееш, ала нещастен да си.

Името ти да се чува,

но да не знаеш кой си.

 

Да се влюбиш до полуда,

умопомрачение, отчаяние,

без ти да си обичан.

Нека спра с този грозен стих

и с последни думи и сили

– проклет бъди!

***

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Султан Ангелов - DESTUR Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...