21.10.2016 г., 13:07

Един грозен стих

771 0 0

***

Проклет бъди, любов моя.

Проклинам те душата ти да е буря.

Очите ти две реки без край.

Празен да си вовеки.

 

Да няма кой да те погали,

да заспиваш без "Лека нощ".

 

Винаги да си сред хора,

но самотата да е в теб.

Проклет бъди.

 

Проклинам те любов моя,

винаги да се смееш, ала нещастен да си.

Името ти да се чува,

но да не знаеш кой си.

 

Да се влюбиш до полуда,

умопомрачение, отчаяние,

без ти да си обичан.

Нека спра с този грозен стих

и с последни думи и сили

– проклет бъди!

***

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Султан Ангелов - DESTUR Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...