Един грозен стих

***

Проклет бъди, любов моя.

Проклинам те душата ти да е буря.

Очите ти две реки без край.

Празен да си вовеки.

Да няма кой да те погали,

да заспиваш без "Лека нощ".

Винаги да си сред хора,

но самотата да е в теб.

Проклет бъди.

Проклинам те любов моя,

винаги да се смееш, ала нещастен да си.

Името ти да се чува,

но да не знаеш кой си.

Да се влюбиш до полуда,

умопомрачение, отчаяние,

без ти да си обичан.

Нека спра с този грозен стих

и с последни думи и сили

– проклет бъди!

***