22 дек. 2016 г., 07:21  

Един художник рисуваше графити...

823 5 8

"...Това е история стара, стара,

стара като Париж и тя:

един художник по тротоара

рисуваше момиче с цветя..."

В.Ханчев - "Парижкият дъжд, възпят от една шарманка"

- - -

Не съм видял художника на Ханчев,

но друг един на живо пък видях.

Интелигентен, весел, с лик обрамчен

от дълга черна къдрава коса.

 

Покриваше една стена с графити.

Сюжети - от паноптикум почти.

И както без посока тъй се скитах,

сред зрителите аз се наредих.

 

Прекрасната царица Нефертити

кокетно си флиртуваше с  Родèн.

И бъбреха си кротко Чаплин, Хитлер

и футболистът Жан-Пиер Папен.

 

А малко по-нататък  пък  Бетовен -

със лъвската си грива, май сърдит,

поглеждаше към мъж един, огромен -

не друг, самият Херкулес  на вид.

 

Редуваха се явно нелогично,

познати образи и не по ред -

останала в историята личност;

до футболиста - редом и поет.

 

И както си вървяха тъй нещата,

агент от общината се яви.

Намръщено показа си книжата,

да се рисува строго забрани.

 

И акт на рисувача бе съставен,

за хулиган бе обявен дори.

И след това - художникът заставен

да махне лично своите творби.

 

И с някаква пръскачка старомодна,

напълнена с не знам какъв разтвор,

със цел, за тях уж много благородна,

почти приключи срамният позор.

 

А  следващото утро  пък  стената

красяха я прекрасните слова:

"Убичъм  Мимъ!", "доло цесекато!“

Ми радост за очите е това!...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Роберт Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...