Един художник рисуваше графити...
"...Това е история стара, стара,
стара като Париж и тя:
един художник по тротоара
рисуваше момиче с цветя..."
В.Ханчев - "Парижкият дъжд, възпят от една шарманка"
- - -
Не съм видял художника на Ханчев,
но друг един на живо пък видях.
Интелигентен, весел, с лик обрамчен
от дълга черна къдрава коса.
Покриваше една стена с графити.
Сюжети - от паноптикум почти.
И както без посока тъй се скитах,
сред зрителите аз се наредих.
Прекрасната царица Нефертити
кокетно си флиртуваше с Родèн.
И бъбреха си кротко Чаплин, Хитлер
и футболистът Жан-Пиер Папен.
А малко по-нататък пък Бетовен -
със лъвската си грива, май сърдит,
поглеждаше към мъж един, огромен -
не друг, самият Херкулес на вид.
Редуваха се явно нелогично,
познати образи и не по ред -
останала в историята личност;
до футболиста - редом и поет.
И както си вървяха тъй нещата,
агент от общината се яви.
Намръщено показа си книжата,
да се рисува строго забрани.
И акт на рисувача бе съставен,
за хулиган бе обявен дори.
И след това - художникът заставен
да махне лично своите творби.
И с някаква пръскачка старомодна,
напълнена с не знам какъв разтвор,
със цел, за тях уж много благородна,
почти приключи срамният позор.
А следващото утро пък стената
красяха я прекрасните слова:
"Убичъм Мимъ!", "доло цесекато!“
Ми радост за очите е това!...
© Роберт All rights reserved.
